Реших да направя ново представяне в блога си. Преди 2 години, когато съм го започнала, съм направила такова, но когато го прочетох, видях, че то вече съвсем не съответства на мен в момента. За това:

Казвам се Габриела. На 17  19 години съм. Реших да направя нов блог и да пиша РЕДОВНО всичко, което ме вълнува. Преди 2 години създадох този блог, за да изливам философиите си, които са прекалено много в моята глава, не пиша редовно, а само когато имам вдъхновение. Стиховете и мислите ми - систематизирани като постове, които всеки може да прочете.
Занимавам се основно с образованието си и музика. Уча в НМА (Националната Музикална Академия), специалност Класическо пеене (Оперно пеене на чист човешки език), интересувам се от физика, история, астрономия, астрология, окултни материи, литература, театър и много други неща. Живота ми се изразява в петолиния и редовете от книгите, които чета. Ненавиждам селяндури, простаци, глупостта и всички останали от тази категория. С годините разбрах, че подобен тип чувства ме разболяват. Сега приемам всички (или поне се опитвам много старателно) независимо от това какви са, стига да не тръгват с лошо към мен. Обичам животните, себе си, залезите, безсънните нощи, трагичните книги, фентъзи, да гледам как отлитат гълъбите от покривите на съседните блокове (въпреки че имам орнитофобия и неизмерим страх от пернати) - през ноември 2017 успях да се преборя с тази своя фобия и обикнах най-големият си страх, да общувам с интелигентни цветни и различни хора, които може да не са с всеобщото разбиране за интелект, но с различна гледна точка и автентичен свят,зимата и т.н. Аз съм остър и прям характер и това ще си проличи в публикациите ми. Често съм цинична и вулгарна (да, такава съм, но се старая да е в положителна насока, а не в негативна)
Казвам моята истина и това което мисля. Никой не е длъжен да приема думите ми и на никого не ги налагам. Ако моето мислене не ви допада, просто затворете старницата и си намерете друго занимание.
Au revoir! 

Вероятно има още много неща, които мога да добавя към това, но ще ги оставя на Габриела след няколко години. Тя ще зачеркне най-вероятно целия текст и ще напише нов. За сега искам просто да ѝ оставя това нещо тук:

    Скъпо мое Аз, след няколко години, знам, че си се променила и най-вероятно ще си преживяла още повече неща. Не се отказвай. Света е пълен с цветове, които все още не познаваш. Не се и срамувай от мен сега, защото аз съм част от това, което си ти. Аз съм те довела до това, което си ти. Ако си нещо кофти и трагично - Стегни се бе ЖЕНА! Всичко може да се поправи. Във всички останали случаи - ГОРДЕЯ СЕ С ТЕБ! Винаги съм знаела, че ти можеш! Ако си изоставила блога - върни се към него, знаеш, че той ти помага много. Ако си го развила още повече и той се е превърнал в малък архив на твоето развитие - Браво! Обичам те много! Теб на 19 години. 

2015

                                                                               
                                                                              2018