Замислих се днес над темата за лъжата. И тъй като съм върл нейн противник, реших че не може тя да бъде само черна, защото нищо никога не е само в един цвят и то особено, ако е черен. Замислих се, че всъщност това, с което се занимавам е много пряко свързано с лъжата. Изкуството е колкото истина, толкова и лъжа.
Най-голямата лъжа, е театъра. От всички изкуства той я съдържа най-много в себе си. В това число и операта. Работата на хората занимаващи се с това, е да ви излъжат докато ви казват истината в очите. Вие си давате парите за това. И всъщност това е най-полезната нейна употреба. Отивате на театър или опера и очаквате да ви излъжат качествено, казвайки ви истините от живота. Вие знаете, че Хамлет всъщност се казва Герчо и че той най-вероятно не е толкова драматичн като личност, колкото героят му. Но в ролята му, намирате частица от себе си или припознавате ситуация от вашият живот и се замисляте. Ето така, ви лъжат и ви казват истината.
Хората обаче са извадили лъжата от нейната най-важна роля и са преместили мястото ѝ от сцената, в живота. Да, животът е театър, но той е достатъчно драматичен и без тази добавка. Може би за това боли толкова от нея. Защото мястото ѝ не е в нашето ежедневие. Така тя е лише от своята половина истината и всичко изпада в един противен дисбаланс. Ние до такава степен сме я лишили от истинската ѝ роля, че театрите вече са фалшиви и гротескни, а животите ни са заприличали на мелодраматични постановки. Създали сме абсолютен хаос. Актьорите ни са в голяма част фалшиви, а взаимоотношенията ни - изпълнени с актьорска игра. Що за живот!? Малко хора вече искат да дават пари, за да гледат изкуство, защото гледат всеки ден постановките в собствения си живот.
Сега ще скочите веднага с "Ама нали, всичко в театъра е базирано на човешкия живот!?". И ще бъдете прави, но тук говорим за преминаване в една крайност. Минали сме границата. Да, цялото изкуство на света е базирано на човешкия живот, но е преувеличено и изтъкнато по красив начин. Ние сме направили обратното. Преувеличили сме реалността и сме отнели цветовете и багрите от емоционалния спектър на театъра и операта. За това постановките са ни станали безразлични, а животите ни пренаситени до горчилка. Разбирате ли, тук става въпрос за прескачане на границата.
Всичко при нас е станало игра на мишка и котка. Използваме и лъжем. Разбиваме се взаимно. Докато сцените са пълни с блудкава игра с привкус на неовкусена овесена каша. Изгубен е балансът между реалност и театър. Ако само за секунда всички се спрем и осъзнаем, че мястото на игричките, манипулациите и лъжите, е в театъра повече, от колкото в живота. Ще се улесним много.

Естествено всичко в статията подлежи на дебат и спор. Не твърдя, че съм изцяло права. Излагам гледна точка, която може да доведе до вътрешен размисъл и КОНСТРУКТИВЕН СПОР.