Това е тема, която ми е безкрайно болна. Тема, която често ме разревава. Нещото, с което не мога да се примиря никога. Това е жестокостта на огромна част от хората към животните. Виждам ги. Всеки божи ден. И чувствам болката им много дълбоко в себе си. Дори не знам от къде да почна, че да изразя най-голямото си разочарование от човека. Може би ще започна от това, което виждам всеки ден.
Когато взехме Ара, тя беше дружелюбна топка пух. С годините се промени много. Преди не лаеше като обезумяла по хората. Сега почти няма човек, когото да не лае по улицата. Защо? Защото хората са злобни и се нахвърлят срещу нея. Хората я бият, гонят и крещят срещу нея. Когато ми се зададе идиотският въпрос "Кучето Ви хапе ли?", често не знам какво да отговоря. Не, кучето ми не хапе. За 5 години не е ухапала и един човек или куче. За сметка на това хората причиниха много на нея. Като тръгнем от дядовците, които я гонят с бастун и минем през мачовците, които се нахвърлят срещу нея, та стигнем до другите собственици на "бойни" кучета, които не един път я нападаха. О, да, животните имат емоционален свят също като нас хората. Имат характер и ги боли. Кучето ми се затвори вътрешно и също като хората, започна да напада, за да се защити. Къде бях аз, че да предотвратя всичко това, ли!? Сега ще ви кажа. Не един или два пъти са скачали срещу мен заради нея. Вадили са пистолет срещу мен. Заплашвали са ме с пушка. Редовно си крещя с разни хора и я защитавам. Два пъти съм я спасявала от злобна немска овчарка (която е такава не по собствена вина), която я нахапа жестоко. Бях там и виждах всичко. И въпреки усилията които положих, кучето ми стана асоциално и към хората, и към другите кучета.
Бях доброволец в приюта. Сърцето ми издържа гледката точно два пъти. Всеки път излизах ревейки и с чувството за безсилие срещу човешката жестокост. Хората са жестоки. Безумно жестоки. Приютите са филм на ужасите за мен. Цели котила кученца, изхвърлени на улицата с или без майката, заради "нечиста порода". Защото не носят доход. Кучета, които са болни, пребивани, натравяни, обезобразени ОТ ХОРАТА. До приюта стигнах чрез историята на едно новородено кученце, което щеше да бъде изоставено в кофа да пукне на улицата. Моя позната го беше намерила до реката, в торба. Оставено да загине. Тя не можеше да го вземе. И след като го беше спасила от торбата, искаше да го остави на улицата. Прибрах го у нас. И реших, че най-добре ще е да го дам в приюта, наивно вярвайки, че това са добри места за животните. Сега ще ви кажа истината. Приютите събират кучета и ги пращат в чужбина, за да бъдат използвани за експерименти. Ако приберете животно и наистина искате то да живее, по-добре  намерете друг човек, който да го гледа. НЕ ГО ДАВАЙТЕ В ПРИЮТ! Обричате го на съдба по-жестока от тази на улицата.
В моето семейство да "спасяваш" животни не е геройство, а ежедневие. Гледали сме не една или две котки. Масово птички са били гледани. Кучета също. Сестра ми отглежда котките и кучетата в квартала като нейни деца. Готви им храна. Купува им консерви. Прави им кашони с одеяла и възглавници през зимата, за да не измръзват. И това е целият ни живот. Моят, на майка ми и нейният. У дома да удариш животно, е по-силно наказуемо от това да удариш човек. Не, това не е "възпитание". Ние просто сме такива. Ние никога не сме били плашени като деца с "Кучето ще те изяде" или "Кучето ще те ухапе, не го пипай!". Знаете ли защо има толкова деца насилници над животни? Защото майките им са олигофренки. Всеки божи ден ги чувам как крещят "НЕ ПИПАЙ ТОВА КУЧЕ! МРЪСНО Е И ЩЕ ТЕ УХАПЕ!". Как искате дете, на което му е набито това мислене в главата, да изпитва емпатия към по-слабите от него? Майките емоционални олигофрени създават деца емоционални олигофрени. С това аз не мога да се примиря.
Другият тип кретеноиди са ми още по-любими. Те са мъже на възраст между 20 и 45, които се "занимават с кучета". Тоест отглеждат ги за бой или продан. Животните биват подлагани на адски мъчения. Питбулите всъщност изобщо не са злобни, но всяко същество, което е бито, гладно и тормозено, става злобно. Познавам толкова много питбули и "бойни породи", които се нахвърлят срещу мен, за да ме олигавят достойно. Те са толково лоялни, мили и прекрасни, че дори не мога да си представя какво толкова страшно виждате в тях. До сега в моя живот куче не ме е нападало. Даже обратното - защитавали са ме. Преди Ара да се появи в живота ми, кварталните хайки ме придружаваха почти навсякъде. Просто вървяха с мен по улиците. Изпращаха ме до училище и т.н. Те усещат и разбират, кой какво им мисли. Надушват злото в хората и се пазят от него. Винаги, когато съм навън ще има една котка, която да ми седне в скута или едно куче, което да дойде при мен. Аз просто не мога да ги погледна като "зли и агресивни същества".  За мен те са деца, захвърлени от някой глупак на улицата.
И сега към същината на статията. Хората, които причиняват зло на животните, са за психиатриите, затворите и бесилото. О, да. Крайна съм. Това са психопати и социопати, неспособни да изпитват емоции към нещо различно от тях самите. Те са опасни за всичко и всички. Не съм имала шанса да познавам такова същество и да го изследвам отблизо. Следователно тяхната природа ми е безкрайно чужда. Всичките ми приятели, познати и т.н, са хора които имат животни, спасяват животни и ги обожават. Нямам такива близки хора дето да не изпитват емпатия към по-слабите от тях. Когато видя, че човек се държи лошо с улично животно или каквото и да е друго, то автоматично знам, че трябва да бягам от него. Автоматично за мен той става изрод. Не съжалявам, че съм толкова крайна. Заслужават го. Въобще не знам как може да спят спокойно или да живеят спокойно със себе си.

Този, който с лека ръка може да причини зло на животно, с лека ръка ще убие дете или друг човек.