В днешно време човекът е много по-себецентриран. В следствие на по-лекия и свободен живот, ни е дадена възможност да изследваме и преоткриваме себе си. Преди 80 години това е било много по-малко възможно. Животът е бил в пъти по-тежък откъм условия и човекът е имал много по-голяма нужда от колективното, и от партньор. Преди 80 години, населението е било много по-малко и нуждата за възпроизводство е била по-голяма. До тук не казвам нищо ново, за което не е писано. Тези нужди в нашето време се оказват просто бреме. Останал инстинкт в човешкото съзнание. НО, човекът с времето е станал колкото себецентриран, толкова и отдалечен от себе си. Теорията на Карл Юнг за архетипите е доказано вярна. До 30 години човек проектира липсващите му Анима или Анимус върху партньорите си. В следствие на което той често е разочарован при сблъсъка с истинската същност на човека срещу него. Ние не търсим взаимно израстване, ние търсим себе си чрез другия. Тук ни е огромната грешка. 

Ако в дадена връзка, двамата индивиди са наясно с това, че отсрещният не съотвества в голяма степен на вътрешният им свят и притежава много липсващи качества, то връзката има шанс за много по-голям успех. Много често чувам от мои близки или приятели "Аз искам той/тя да е такъв, и такъв, и такъв и да ми дава това и това". Това което изброяваш при "искане на дадени качества от партньора", са всъщност качества, които ти искаш да притежаваш. И ще ги търсиш в другите, и ще оставаш разочарован до безбожие. Един константен цикъл от грешки в алгоритъма. Да, много по-трудно е да интегрираш сам липсващите качества, които са ти нужни, но когато ги проектираш върху друг, ти натоварваш този човек с излишна отговорност и трудност. Той чувства твоите очаквания от него и те го задушават. Рано или късно той разбира и осъзнава това, и си заминава. А може да осъзнава и взаимната ви проекция и това също да е причина за неговото отдръпване.  

Аз имам липса на Анима защото съм Анимусно възпитана. Много често проектирам своята желана Анима върху другите. Очаквам загриженост и обич от другите. Очаквам нежност и емоционалност. И всъщнсот се оказва, че това е моята липсваща Анима. Сега да обясня за Анима и Анимус, ако не знаете за какво точно говоря:

Анимата се характеризира с женската енергия и женското начало. С грижа. Със създаване и раждане. Изкуство. Свободно течащата енергия.

Анимус е мъжкото начало и мъжката енергия. Той е мислещ, действащ. Категоричен. Задържащ. 

Тоест човек трябва да интегрира и двете в себе си. Никой не може да бъде само Анимус или само Анима. И мъжете, и жените имат вътрешната, подсъзнателна нужда да интегрират двете части. За това винаги проектираме. За това не ни се получава. Защото ние търсим в отсрещната страна липсващата ни част. Но другите не могат да ни дадат това, което ни липсва. То започва от нас и завършва с нас самите. Никой не може да те обича повече и да се грижи повече за теб, от теб самия. Никой не може да действа и да решава вместо теб. За да бъде една връзка здрава, то двамата души трябва да осъзнават, че не може да очакват от другия да им даде нещата, които те самите искат да имат. Една връзка е здрава тогава, когато и двамата души се подкрепят, но нямат очаквания един от друг. Бъркаме подкрепата в личностното развитие с даването наготово. За това не ни се получава.