Обещах си да намеря Думите,
с които да ти опиша раната,
Но думи нямам - останаха у теб.
За мен остана само болката
и огромната, гнойна рана.
В мен е вече вечна зима.
Студът уби живота, който
някога ме озаряваше. 
Виелиците носят твоето име
и нашепват ми с твоя глас.
Рисуват спомени в главата ми
и помитат всичко със себе си.
Не мога да се отърва от теб.
Ти си зла прокоба от живота,
с тебе аз изкупувам непосилен грях.
Ръцете, в които намирах топлина и утеха
се обърнаха в ледени остриета.
Устните, в които намирах щастие
сега шепнат ми болезнени слова.
И мириса, който носеше ми успокоение,
сега отваря  ми вратите към ада.

"Дишай!" повтарям си като заклинание,
Но кой би дишал с кървави дробове?
Кой може да изплува от океана,
с котва, завързана за крака?
Кой би могъл да бяга с вятъра,
ако начупени са неговите крака?

Дори война умира нелепо понякога
и бива изпратен при Хела в деветата земя.
Дори той се предава пред смъртта.
Вземи ме с теб Хунин! Казват, че
спокойствие носела със себе си тя...