Аз не съм розов лист,
летящ с грацията на балерина.
Не съм и нежен пламък,
обгръщащ страстно хората.

Аз не съм бяло перце,
реещо се в небесата.
Нито съм градински цвят,
чакащ любовта на другите.

Аз не съм романтиката
в стиховете на поетите
И не съм желаната жена,
в която нежно да се сгушиш.

Аз съм бурната виелица,
пищяща нощем в сънищата ти.
Аз съм опустошителен пожар,
сриващ всичко до основи.

Аз съм мощната буря,
ураганен вятър насред пустощта.
Аз съм дърветата в гората,
оцеляващи сами десетки лета.

Аз нося в себе си силата на
непокорната женска душа.
На валкирята страшна,
избрала вечната си самота.