По света има много хора, които искат да получват без да дават. Във всяко едно отношение. Ако може да ги нарисуваш, без да ти платят. Да им попееш, без да ти платят. Да ги научиш, без да ти плащат. Да ги нахраниш, пак за без пари. И ако може някой да ги пренесе на гръб през живота, ще са супер.
Такива хора наричам паразити и ненавиждам. Щом искаш нещо, ще си го платиш. В тая Вселена всичко се плаща. Ако нямаш пари, ще си събереш и щом искаш дадената услуга, картина и т.н, ще си я платиш. Иначе проявяваш наглост и неуважение. Неуважение към труда на хората. Не може един художник да отдели от времето и парите си (защото материалите са зверски скъпи), да те нарисува и ти най-нагло да си прибереш рисунката и той нищо да не получи. Не може и един учител да ти дава от себе си цялото си знание, а ти само да попиваш.
Какво ще научиш ти от тоя живот, ако си паразит? Какво сам ще постигнеш? Ще се умориш ли? Миличкото то детенце. Цял живот някой да те хрантути. До 20 години че и повече мама и тати, после някой друг. Ако може да си намериш и богато гадженце дето да те издържа, а ти само да си лежиш и да дишаш въздуха на останалите хора, ще ти е най-добре. Такива хора не мога да понасям. Неспособни да свършат нищичко сами. Хленчещи деца, които искат само даром да им се дава. Винаги всичко им е скъпо. Винаги някой се опитва да ги излъже. Винаги цената е прекалено висока за тях. Винаги нещо не е наред. Все някой трябва да им оправя кашите.
Те не само не искат да дават в материален план, но са неспособни и в духовен. Паразитите искат да ги изслушваш, да им оправяш простотиите, да им даваш съвети, да ги милваш по главата докато те просто ти точат жизнената енергия. Обаче, когато ти имаш нужда да бъдеш изслушан или просто ей така да си поприказваш с тях, те не са там, защото просто не могат да бъдат емоционално там. Сийнват те, игнорират те или ти казват "Ох, сега съм зает после ще говорим.". Обикновено са заети със сплитането на нова драма или интрига. След половин час ще ви се обадят за съвет.
С такива същества оправията е само една - зарязваш ги и да се спасяват сами. Ако искат да затъват, ако искат да се бесят. Човек измисля начини и се спасява,  когато ножа опре в кокала.
Тези хора са в живота ви за да ви научат как да отсявате и на кого какво, колко и как да давате от себе си. Трябва да ги разкарате, когато усетите, че минават границата ви, защото в противен случай положението ще стане още по-зле и най-малко ще ви завлекат със себе си надолу. За мен подобни хора са пътници към пропастта на нищожното съществуване. Често се усещат много късно, някъде към смъртта си или когато на всички вече им е тотално писнало от жалкото им съществуване.