Ти си затворена страница.
Болката в гърдите ми,
която живее в мен
вече хиляди години.
Ти си причината
ръцете ми да треперят
от страх, когато прегръщам
новите хора в живота си.
Защото знам, че и те ще си заминат.
Ти си неизживяното ми детство.
Болезнен гниещ спомен в ума ми.
Ти събуждаш омразата и липсата,
която никой, никога не ще запълни.
Ти си детският ми блян за топлина,
замръзнал някъде в студенината
на мъртвото ти и болно сърце.
Ти си нещото, което винаги е липсвало.
Аз ще си умра, а в мен ще живее
Липсата...