Мисленето е най-големият враг на нацията. Смирение е най-омразната ми дума. Омразна колкото и романтиката. Една от малкото думи, в които ми е трудно да видя положителното. Лошо ми става, когато ми кажат "Бъди по-смирена!". Няма! В душата ми не съществува и капка "смирение". От вашият вид тъпо смирение. Ненавиждам смисъла, който обществото влага в думата. Когато Ви говорят за смирение, обикновено искат да Ви кажата "Наведи си главата толкова ниско, че да си я завреш в г**а и да не ти се чуе повече гласчето!". Духовното смирение е нещо друго. Тук говорим за обществено смирение.
Не ми харесва как хората се смиряват и позволяват да бъдат газени и мачкани. Не ми харесва, че тая дума има за цел да те смаже и да ти отнеме правото на мнение и глас. Още от първите години в най-смазващата институция - училището, ти я натъпкват в главата и душата като "добродетел". Системата се възползва от жаждата на децата за любов. По-гнусно нещо едва ли има от това. Учат ги, че ако са добри и мирни, целият свят ще ги обича. И те зарязват всичко, мислейки си, че ще живеят в мир по този начин. Спират да мислят и да бъдат живи. Убива се всичко детско в тях. Смазват се талантите им и се превръщат в гъзоближещи роботи. Една много малка част от тях се бунтува срещу това и успява да съхрани себе си. Черните овци. Децата, които имат усещане за живота и не позволяват да им бъде отнето. Децата, които търсят в себе си и навън и виждат несъответствие.  Смело мога да заявя, че съм от тях.
От както се помня съм трън в очите на повечето си учители. До миналата година киснех редовно при педагога. Винаги съм имала много проблеми с учителите си и с управата на училището. Цялата учителска катедра ми знае името. Ако питате тях е защото съм буйна и кофти ученичка, ако питате мен е защото няма да позволя да ме смажат. Няма да оставя на никого да си мисли, че съм притежание. Нито системата, нито друг човек, нито дори майка ми, ме притежват.
Аз съм човек. С права и право на мнение. Знаете ли как се става отличник? Или трябва да бъдеш мазен гъзоблизец, или трябва да пожертваш душата и социалният си живот. И в двата случая си вече премазан, роботизиран идиот, който вътрешно е нещастен. Ето ви отговора на въпроса "Защо всички са нещастни?", защото човешкото е било премазано, още когато човека се е родил. Не съм отличничка и съм много горда с това. Не позволих да ми отнемат мнението и да ме роботизират.
Спрете да робувате. Спрете да се мазните. Себе си убивате така. Получавате какво!? Материална облага? С цената на какво? Собственото Ви щастие! Стига сте си навеждали главата! Стига сте отказвали да мислите! Стига сте жертвали себе си! Вие не сте притежание! Не сте вещ! Вие сте хора. С чувства, мисли и любов, която да давате. Животът обича смелите. Ще ви намразят малко, да. Изисква се смелост да викаш по-високо от тълпата. Тя винаги може да се опита да Ви премаже, но веднъж извикал, си свободен. Свободата изисква жертви.